„Помак“ ни посрами в Брюксел! Подигра се с Антон Дончев и „Време разделно“

Свидетели сме на поредната гавра с големия български писател акад. Антон Дончев и неговия роман „Време разделно“, заявяват с възмущение в официално писмо от управителния съвет на Съюза на българските писатели. От него става ясно, че в доклад за положението на т.нар. помаци, изпратен до всички европейски институции и подписан от председателя на Европейския институт „Помак“ Ефрем Моллов, тази книга е обявена за пропаганден роман. Освен това романът илюстрирал „предполагаемата насилствена ислямизация на българите в Родопите“ във връзка с подготовката на смяната на имената на помаците през 1964 г. В доклада на „Помак“ акад. Дончев е обявен за „бездарен“, романът му – за поръчков, манипулативен и лишен от всякакви художествени качества. „Направеният опит от „Помак“ да оценяват естетически книга, всепризната от българската и световната критика, съвсем не е по силите на авторите на нечистоплътното донесение до Европейската комисия“, убеден е Христо Ганов, който е изпълняващ длъжността председател на СБП. Писателският съюз е категоричен, че всички обвинения срещу героичния епос „Време разделно“ са насочени не само срещу патриотизма и романтизма в творбата на най-големия жив днес български белетрист, но и срещу хуманистичния патос на неговата жестока и красива сага. Между другото „Време разделно“ е най-превежданото българско белетристично произведение – излизало е на 36 езика, а у нас има 32 издания с над 1 050 000 тираж. В САЩ романът е библиографска рядкост и се продава за повече от 150 долара. Преди няколко дни в писмо до европейските институции в Брюксел от научния съвет на Института за исторически изследвания при БАН реагираха остро на доклада на „Помак“, в което става дума за „положението на помаците в България, дискриминацията и нарушаването на човешките им права“. Историците заявяват, че от това сдружение работят за „възстановяване на Османската империя и срещу ЕС“. Освен това организацията разпространява и антинаучни фалшификации за миналото на България и българите. Антон Дончев пише знаменития роман преди половин век, когато е на 33 години, само за 41 дни в родопска хижа недалеч от Пампорово. Провокирала го мистична случка, която преживял 10-ина месеца преди това. Срещнал главната си героиня Елица в с. Момчиловци, където гостувал с група писатели през 1962-ра. Девойка като самодива, с дълга бяла риза и коса до петите го завела мълчаливо до стаята за гости в дом на края на селото. На следващата сутрин възрастна жена със същото име го посрещнала на двора и му казала, че млада Елица не съществува. Години по-късно от бившата кметица на Смолян Дора Янкова научил, че красивото привидение се е казвало Йелица и си отишло рано от този свят. Сцени и герои от епоса Антон Дончев си записвал в обикновено тефтерче на „Балкантурист“ от 1963-та. Четири пъти сменял заглавието – „Глава си давам, вяра не давам“, „Залезът прилича на изгрева“, „Часът на избора“… докато на петия изплувало истинското. През 2009-а в първата българска класация „Голямото четене“ Дончев с „Време разделно“ се нареди след Вазов и „Под игото“. Кои са Помак? Европейският институт „Помак“ е учреден в края на 2012 г. от 13 души, които са единствените му членове и досега. В регистъра на сдруженията с нестопанска цел към Министерството на правосъдието нямат обявени проекти, които да са свързани с официалния предмет на дейност. Никой от тях няма нищо общо с научната работа. Нямат опит в каквито и да било социологически проучвания. Фактите в изпратения от тях доклад до всички европейски институции се отнасят предимно до собствените им неудачи и са свободни интерпретации на несъществуващи проблеми. От движение „Дружба Родина“ коментират, че председателят на „Помак“ Ефрем Моллов е нереализиран политик с натрапчиви политически амбиции. Биографията му на директор на гимназия, бивш служител в общинската администрация в Смолян по времето на управлението на НДСВ, кандидат за депутат от Коалиция „Горда България“ не се съвместява особено с твърденията му, че е маргинал като част от помашка общност. Финансовият директор на ЕИ „Помак“ Васил Войнов е зам.-министър на труда и социалната политика по времето на тройната коалиция. В страната се правят опити за разпалване на искриците на етнически конфликти и за толериране на идеите на неоосманизма, казват от сдружението „Дружба Родина“. Една от тях е да бъде формирана изкуствено „мюсюлманска помашка етническа общност“ на Балканите като предпоставка за конструиране на някаква нова несъществуваща „помашка нация“ в региона с всички тежки последици за единството и мира на Балканите и в Европа. Как започва ислямизацията на българите? Българският народ има злощастието да живее близо 500 години под игото на Османската империя. Средновековната държава на българите, дала писменост и книжнина на славянския свят, през 1396 г. изчезва от картата на Европа, сочат историческите данни. Избита е част от населението. Друга част, за да оцелее, в различни периоди и по различен начин е била принудена да приеме исляма. Днес в България живеят потомци на тези хора. След Освобождението от османско иго през 1878 г. и възстановяването на България някои от тези наши помохамеданчени сънародници се връщат към християнството, други остават в лоното на ислямската религия. Драматична е раздялата на голям брой българи мохамедани с родината, тъй като едни от тях емигрират към Турция, а други остават в съседни на България държави по силата на Берлинския конгрес от 1878 г., както и в резултат на Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война. Политиката на всяка държава към тях е различна. Тя се променя през годините в зависимост от геополитическите интереси на тези страни, твърдят историци. Помашко малцинство няма Акад. Георги Марков Сдружението, което се именува Европейски институт „Помак“, работи за възстановяване на Османската империя, а така и срещу ЕС. В Брюксел има звена, които се занимават с всякакви малцинства в Евросъюза. И не случайно Ефрем Моллов е нарекъл института си европейски. Там, като чуят думата „малцинства“, веднага подскачат от радост. От „Помак“ искат да оформят етническо малцинство в Родопите – тази свещена българска планина, което да се управлява по собствен начин. Това е причината, поради която те противопоставят българите християни на българите мюсюлмани. В стремежа им към разделение обаче има и намеса на външни сили. Съществува и сайт „Помак“ (през Стокхолм), от който непрекъснато се лее пропаганда и се злепоставя България не само в ЕС, но и по целия свят – видите ли, тук някакво си помашко малцинство било потиснато. Помашко малцинство няма. От нашето сдружение Дружба „Родина“ сме категорично против използването на прозвището „помаци“. В българското общество то е натоварено с голяма доза негативно съдържание поради множество причини от културен и исторически характер. Голяма част от българите, изповядващи исляма, го възприемат като обидно. От „Помак“ се изгавриха и с най-големия жив класик на българската литература, какъвто е Антон Дончев. Романът му „Време разделно“ бил написан по поръчка за възродителния процес. Такава злоба плаши – да казваш на човек, който с перото си на майстор е описал българската трагедия в Родопите! Да се говорят такива неща за втората най-любима книга на българите след „Под игото“ е най-голямата гавра, която трябва да бъде категорично заклеймена. Ясно е, че от „Помак“ целят да бъдат забелязани. Те така са се опиянили от себе си, че се смятат едва ли не за някакъв фактор в държавата. Ами да – някои отвън дори им ръкопляскат. Ето тук е преплитането им с неоосманизма, с онова, което Ердоган доразви в прочутата си реч в Кешан за т.нар. Ислямска дъга на Балканите, която стигала до Лудогорието. Или пък с творенията на турския външен министър Давутоглу. В Анкара говорят за помашки турци, което е в официалната им политика и историография. Там твърдят, че нашите българи мохамедани не били българи, а турци. Направо в духа на коминтерновската рецепта на Тито за т.нар. македонска нация. Вярно е, че държавата и народът ни днес имат много проблеми, но ставащото не бива да се подминава с лека ръка от политиците ни. В „Помак“ днес са шепа хора, но те са си поставили за цел да печелят влияние в Родопите, а после и да ги откъснат. Първо ще поискат автономия, после друго… С тъга на сърцето си спомням какво каза, преди да умре, един голям българин – бившият председател на БАН акад. Ангел Балевски. А думите му днес говорят много: „Преди 9 септември 1944 г. имаше държава – няма да я коментирам, след 9 септември имаше също държава – няма да я коментирам, а сега – няма да коментирам.“ Днес държавата я няма. И е тъжно. Цялата статия: | pressadaily.bg